Полетът на калинките

 

Катастрофата в българското земеделие може да се окаже конкурентно предимство

 

Шестнайсет години след началото на реформите над  40% от земеделските земи пустеят, показва изследване на Министерството на земеделието и горите. Тук обаче има странна ирония. Тъкмо тази катастрофа, през която е преминало българското земеделие, се оказва същевременно неговият голям шанс отново да възкръсне от пепелта, смята Светла Николова, председател на неправителствената организация за органично земеделие “Агролинк”. След началото на кризата дори тези, които са обработвали земята си, не са имали средства да наторяват земята и да използват пестициди срещу бурени и вредители. Международни експерти вярват, че повече от 50% от добива на българските ферми са придобити на принципа на органичното производство.

През последните три - четири години станахме свидетели на експлозията на индустрията “органична храна” (organic food). Тази тенденция се засилва, особено след като стана ясно, че печалбите от органичните ферми са еднакви с тези от традиционните ферми, а в някои отношения дори ги изпреварват. Изследване на Института за органично земеделие Хенри Уолъс показа, че органичните системи са по-печеливши от конвенционални ротации (смяна на реколтата). Основна причина за това се крие в няколко съществени фактора: по-ниска производствена цена; по-висока верижна възвръщаемост на растения, отглеждани при органичните ротации (сменявания на реколтата); издръжливост при суша.

Чистите продукти постепенно завоюваха пазарна ниша в САЩ и Западна Европа още от средата на 90-те, но те бяха четири - пет пъти по-скъпи от останалите. Сега на някои пазари като британския 90% ръст на продажбите отбелязва биомлякото - произведено от крави, хранени с екологично чист фураж, без пестициди и хербициди, без антибиотици и хормони. В момента 5% от продаваното мляко във Великобритания са сертифицирани и носят етикет „organic“, а очакванията са за още 45% ръст през тази година. Това е само един от сегментите на световния пазар на сертифицирани биопродукти. Проучвания на американски институции показват, че пазарът на органични  продукти в света ще продължи да се разраства през следващите 20 години.

Според международните стандарти за органично земеделие трябва да изминат цели 15 години от използването на изкуствени торове, за да може една земеделска площ да се обяви за годна за органично земеделие. Тъкмо тук се крие добрият шанс за България! Всъщност точно толкова време е минало от края на масовото използване на пестициди и изкуствени торове тук. За да разберем парадокса на българското конкурентно предимство, трябва да погледнем под лупа най-големите селскостопански производители в Холандия, Франция и Германия. Те имат осезаемо по-висока производителност от българските фермери. За да влязат на новия пазар на органични продукти обаче, те ще трябва не просто да стопират производството си, а да се въоръжат с търпение да чакат – още поне 15 години!

Другият случаен плюс е, че развитието на екологичното земеделие е един от основните му приоритети – 30% от европейските земеделски земи ще се превърнат в органични ферми до 2010 г. Фондовете на ЕС отпускат преки субсидии на фермите, при условие че производството на продукти в тях е съобразено със стандартите за опазване на околната среда, чистота откъм химикали и хуманно отношение към животните. До 2010 г. сумата от близо 2 млрд. евро, с която сега се подпомагат екостопаствата, ще бъде увеличена почти двойно. Държавите членки с екологично производство ще имат право да добавят още 10% към предвидените субсидии. Брутният размер на безвъзмездното финансиране за едно органично базирано стопанство в ЕС е между 3000 и 10 000 евро годишно. В момента 10% от земеделието в Австрия е органично и то трябва да нарасне до 20% към 2005 г. Докато някои сектори в Австрия са вече 50% органични, Дания цели да достигне това през 2010 г. Органичното земеделие е най-бързо нарастващият сектор на австрийското агростопанство и е единственият нарастващ сектор във Великобритания. В Унгария са известни повече от 100 органични фермери и 90% от тяхната реколта директно се изнася за Австрия. Други страни с подобна политика са Швеция, Германия, Норвегия, Финландия, Австрия и Швейцария. В тези страни органичното земеделие отбеляза силно нарастване след стартиране на работата по програмите там.

Добрата новина е, че България най-накрая получи акредитация от Европейската комисия за прилагане на Мярка 1.3. “Развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда” .Общият бюджет на мярката е 12,6 млн. евро, като 75% от тези средства са осигурени от Европейския съюз, а 25% - като съфинансиране от националния бюджет.

Според експертите от Министерството на земеделието близо 10% от земеделската продукция може реално да бъде сертифицирана като органична и изнесена на пазарите в Западна Европа. Международни експерти дори вярват, че повече от 50% от добива на българските ферми се произвежда чрез  органично земеделие – най-вече поради липса на средства за пестициди и други химикали.

С обем от едва 1.7% сертифицирано аграрно биопроизводство обаче в момента България е много назад в сравнение с повечето европейски държави. Засега търсени и познати  в чужбина са етерично-маслените и ягодоплодните култури, чаят, пчелният мед и зеленчуците за преработка. Стоките се изнасят основно за Германия и Холандия. Проблемите за родните екопроизводители са неосведомеността на фермерите за процедурите по получаване на екологичен сертификат и неограмотеността им по отношение на последните практики и технологии в бранша.

* Калинката е обозначителният знак на сертифицираните органични продукти, произведени в България.

Принципи на екологичното земеделие:
- да се произвеждат стоки с високи хранителни качества в достатъчно количество
- да се стимулира естественият биологичен цикъл;
- да се поддържа дългосрочната плодовитост на почвите;
- водните ресурси да се използват разумно;
- да се използват материали и субстанции, които могат да бъдат рециклирани;
- да се отглеждат животните в условия, максимално близки до естествените;
- да се намали замърсяването на природата в резултат на земеделски дейности;
- да се поддържа генетичното разнообразие на боисистемите.

 

Статистика:

Биологичното земеделие в Европа нараства с 13% за една година

Търговският оборот на органично произведените продукти от 15-те в ЕС е около 10 млрд. евро годишно

 

Източник: Немската Фондация за екология и земеделие (SOEL)

 

Искрено те моля пусни един link към статията на тая фондация- езика няма значение. От голяма важност е, защото току що завърших един подобен проект "Sustainable agriculture".

Едва сега видях коментара ти. Статията е моя и е писана преди доста време. Видях проекта ти и съм много впечатлена. Ако мога да ти помогна с контакти и информация, която не съм използвала съм на твое разположение. Обясни ми само какво точно ти е необходимо. А да ..много добър блог. Вече си горд член в моя блогрол. Да ти е честито :)

Здравей Яна,
Имам намерение сезон 2007/2008 да си проведа разсад и да засея на нивите си бял равнец сорт Проа. Ще отглеждам всичко екологично чисто.
1.Към кого да се обърна за сертифициране на ниви, и продукция. Чувала съм, че това е много скъпо.
2. Семената, които смятам да закупя, трява ли да имат сертификат, че са "органик"

Идеята ти е чудесна...
1. Ето ти един линк (www.agrolink.org) към саита на една добра организация, те ще ти дадът много полезни съвети, а също така ще ти помогнат със сертифицирането на нивите. И въобще не е скъпо ;)
2. Всичко трябва да е органик, семената, почвата, дори машините с който се обработва са спецялни, но за всичко това ще получиш съвети на телефона на саита:)

<img>http://i077.radikal.ru/1203/50/5eb5ee1ee30d.jpg</img>

«Річ Харвест» в перекладі означає «щедрий урожай». Так ми вирішили назвати нашу компанію, бо саме щедрий урожай є запорукою благополуччя як сільськогосподарських підприємств і фермерів, так і держави.

Продаж пестицидів в Україні: «Річ Харвест» є партнером, а також ексклюзивним представником ТОВ «Франдеса» - виробника засобів захисту рослин в Республіці Білорусія. Завод «Франдеса» побудовано з дотриманням усіх необхідних сучасних вимог по забезпеченню високої ефективності препаратів і екологічної безпеки. Сучасне обладнання дозволяє виробляти різні препаративні форми пестицидів: концентрати емульсій, концентрати суспензій, водні розчини і водорозчинні концентрати.

<a href=http://richharvest.com.ua/ru/pesticides/herbicides/>гербіцид</a>

<a href=http://richharvest.com.ua/ru/catalog/rangoli/>регалон s гербицид</a>

<a href=http://richharvest.com.ua/pesticides/protectantes/>матадор захист картоплі</a>

<a href=http://richharvest.com.ua/pesticides/herbicides/>гербіциди суцільної дії</a>