Празни мисли на един празен човек :: Железният човек от Манджурия

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.11.2006 14:40 - Железният човек от Манджурия

Автор: iana Категория: Бизнес

Прочетен: 13884 Коментари: 28 Гласове:

Последна промяна: 08.11.2006 14:54

Как китайците и българите се преоткриват един друг

От Яна Бодурова и Бойчо Попов

За него вече нямало връщане назад. Раздрънканият бус го отнасял заедно с жена му надолу по изровения чакъл на град Дунфа, пренасяйки ги далеч от границата с Русия.

Преди 20 години родителите му го нарекли Уан Тиежън, което в превод значи Железният човек Уан. Това е било жест на уважение към дълбоко почитания комунистически идол, чийто труд символизирал индустриалната мощ на китайския Североизток. Новият железен човек от рейса – мълчалив, измъчен и тъжен, днес, близо десет години по-късно, нарича България своя втора родина.

Тревожно набръчканото му луничаво лице олицетворява напълно областта, от която преди толкова години Уан е избягал. “Сега други части на Китай процъфтяват с бесен устрем към пазарна икономика - казва Уан, докато отпива зелен чай. - Манджурия (районът на Дунбей) сега преживява много трудни времена. Затова потърсихме по-добри места за мен и жена ми Сун Дзин.”

Преди да дойде в Пловдив, семейството е пробвало късмета си в блестящия пристанищен град Далиен в по-оживения южен регион на областта, където сега играе национализираният сърбин Зоран Янкович. Израснали с предимствата на “желязната купа ориз” – жилище, образование и здравно обслужване, осигурени от държавната фабрика, в която работили, милиони китайци като тях. Едва свързвали двата края с месечен доход от около $18. Сградите, които им били предоставени от партията и които са обитавали цял живот, скоро ще бъдат разрушени, за да отстъпят място за многоетажни нови строежи - собственост на западни инвеститори.

Както за семейството на Железния човек, така и за милиони други пътят към по-добрия живот изисква жертви: късане с миналото и път към неизвестното без никакви гаранции за успех. “Важното е да започнеш пътуването” – съветва древната източна религия.

В Далиен, град витрина за Североизточен Китай, не всеки може да си намери работа - въпреки присъствието на много чужди инвеститори като IBM, Dell, HP. Всъщност преди десетина години, когато Сун Дзин и Уан Тиежън напускат родината си, ръководствата на тези компании не са си и помисляли да отворят производство в Китай. А на младото семейство не му е минало през ума, че и там за китайците може да има бъдеще.

Днес, десет години по-късно, Железният човек е собственик на верига магазинчета от типа на “Всичко за един лев” във втория по големина български град Пловдив. Всъщност това са цели четири магазина. Стоките, които се продават в тях, разбира се, са внос от Китай. “И със сигурност са по-качествени от някои арабски и турски ментета” - не без гордост казва Уан. Всъщност за пет години престой в Пловдив, преди да се захване с търговията, той много точно е успял да напипа манталитета на българите. Хората тук искат да имат богат избор от стоки на добро качество – и по възможност на ниска цена. Тъкмо това е проумял и Сун и успял да привлече много от тях за свои клиенти.

Животът му в България вече тече съвсем нормално, а седемгодишната му дъщеря Сътин говори перфектно български и от тази година ходи на българско училище.

Навярно не само успешният бизнес на Уан е причината ръстът на вноса на китайски стоки в България за периода януари-август да се покачи с 37.6 на сто и да достигне 902.2 млн. лева. Това са, разбира се, само официалните данни. По думите на Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, огромна част от китайските стоки на нашия пазар са от контрабанден внос.

Дори и в сектори като текстила, където България има традиционно силни позиции според официалните данни, делът на вноса на текстил и облекло от Китай в България нараства от 3 на 4%, като вносът на облекло расте малко по-бързо от вноса на текстил. Готовите облекла са около 50% от вноса от Китай, другите 50% са текстилни суровини и материали.
По данни на китайската агенция Синхуа от въвеждането на стратегията за насърчаване на китайските компании да инвестират в чужбина през изминалите 5 години годишният ръст на инвестициите от Китай в чужбина достигна до 65.6%. По данни на Китайското посолство в България през следващите 5 до 15 години ще бъдат положени усилия за подпомагане на китайските компании да инвестират в чужбина с помощта на усъвършенстване на съответната политика, засилване на контактите с другите страни, а такъв интерес в България вече може да се усети. Китайските фирми са от сектори като производство на електроенергия, на телефони и радиоприемници, на текстилни и керамични изделия, както и оптични комуникационни системи.
Бързото разрастване на двустранната търговия променя и усъвършенства и тази структура. Според данните високотехнологичните изделия съставят около 30% от експорта и импорта на двете страни. Символична е и успешната премиера на българския пазар на продуктите на "Леново" (наскоро компанията сключи милиардната сделка за покупка на направлението за персонални и преносими компютри на IBM).

“Назначаването ми на поста генерален директор на Lenovo беше до голяма степен закономерно, тъй като към момента на стартиране на миграцията между Lenovo и PC дивизиите на IBM по света аз ръководех отдела за персонални компютри”, казва шефът Венцислав Воденичаров. Той поема ръководството на регионалното представителство на една млада технологична компания, която се образува от сливането на китайската фирма Lenovo Group и PC дивизията на IBM. Според него е изключително важно да се продължи политиката по развиване на т. нар. двоен бизнес модел, към който Lenovo усилено се стреми. Този модел предвижда както директни контакти с корпоративни клиенти, така и на директни продажби. В момента “Леново” има представителства в 66 държави по цял свят, където работят около 27 хиляди служители.
В София е представен и най-големият китайски производител на безжично телекомуникационно оборудване ZTE Corporation. През април 2003 г. китайската компания SVA подписа с българската фирма "Битова електроника" договор за създаване на смесено предприятие за производство и реализация на битова електроника и свързаните с това продукти (цветни телевизори, LCD монитор, DVD устройства и др.). Българското участие в локализираното във Велико Търново производство е 35%.

Българо-китайското смесено предприятие "Синобул" и китайската фирма "Сисън електроникс индъстри Ко" внедриха успешно в експлоатация пробна система за енергийно измерване и цифрова телекомуникация.

От две години успешно развива дейност българо-китайското смесено предприятие за производство на климатици у нас Lewee Electric Appliances JSCo. Договорът е подписан между китайската фирма Chongqing Lifan Weili Appliances - един от най-големите китайски инвеститори - и българския консорциум DASF. Инвестицията от китайска страна ще възлезе на близо 8.5 млн. евро, като първоначално ще се произвеждат климатроници. Вече са внесени производствените линии, а в началото на годината бе направен пробен пуск на производство.

Интересна и успешна се оказва стратегията на българските компании да се противопоставят на лавината „сив китайски внос”, които предлагат нискокачествени и евтини масови стоки. Те се опитват да съчетаят няколко елемента: от една страна, използват ниската стойност на китайското производство и внасят части и субпродукти, като ги сглобяват в България, контролирайки качеството на крайния продукт. Освен това инвестират в реклама и дистрибуторска мрежа.

Вероятно най-известните марки, успели да приложат тази рецепта, са „Булдозер” при обувките, „Крос” при велосипедите и най-интересният пример при електрониката - марката „Нео”, която има амбиции не само за българския пазар.

Засиленият интерес на китайския бизнес към инвестиции в България се подхранва и от факта, че от началото на следващата година България се очаква да стане член на ЕС. Това ще открие още възможности за китайските стоки да проникнат на нови пазари в ЕС, а и на Балканите. В Българската търговско-промишлена палата в София са регистрирани 276 китайски фирми, от тях 249 са със 100 процента китайско участие, а 20 са смесени, останалите 7 са търговски представителства.“Радостно е, че китайският интерес към България и Балканите расте”, подчерта председателят на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев. Но статистиката показва, че засега Китай е на 30-о място сред чуждестранните инвеститори в България. “За България - заяви още Стоян Сталев - е важно да се засили чуждият инвестиционен интерес най-вече в производствените отрасли. България вече има безмитен достъп до целия пазар на ЕС, ЦЕФТА и Турция. 60 процента от българския износ е предназначен за ЕС, а вносът ни от ЕС е 45 процента от целия внос. След 1 януари 2007 г. очакваме България да бъде пълноправен член на ЕС, а това дава допълнителни възможности за китайските фирми да произвеждат в рамките на ЕС. България е на границата между Европа и Азия, през България ще минат много важни енергийни коридори. Така че ние неизбежно ще бъдем един икономически и човешки мост между ЕС и Азия. Това, което навремето сме наричали Път на коприната, днес може да стане действително един инвестиционен мост между Китай и Европа през България.“

Нагоре

Тагове: човек, Манджурия,

Гласувай:

Подобни постинги

НОВИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
МОЯТ ПЪТ КЪМ ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИЕ
Чалъмът, методът, начинът

Следващ постинг

Предишен постинг

Трябва ми спешна информационна помощ ;)

Горкият конгресен туризъм

Коментари

1. starlight - част
08.11.2006 16:07

Част от това съм го виждал някъде публикувано, ама не помня къде.