Сигурно заради “крехката” ми възраст никога не съм разбирала що за празник е 1-ви май и въпреки, че съм част от трудещото се съсловие , така и продължих да го смятам за безумен. Нещото, което ме учудваше най- много като дете, а и до ден днешен не мога да проумея е защо трябва да се почива на празника на труда?

1-ви май обаче е чудесен повод да се поразмишлява за  ТРУДАJ

Като се има предвид, че през 2006 год. по дании на НСИ в България беше регистрирана рекордно ниско ниво на безработицата и че тази статистика не обхваща заетите в сивата икономика, процентът на безработните със сигурност е значително по-малък от регистрирания.  Което разбира се води след себе си въпроса: Какво, по дяволите, става на пазара на труда ? Тези цифри са наистина впечатляващи, но при по-внимателно вглеждане в статистическата им приповдигнатост се разкриват някои доста любопитни и не съвсем радващи тенденции. И естествено се налага въпросът, къде са тези работни места? И какво всъщност се крие зад тези цифри?

Обяснението е просто. С нарастване на приходите в бюджета всяко правителство дава все повече пари за социални програми. Тази година финансовото министерство е отпуснало двойно повече средства за програми за временна заетост. Когато имаш пари за раздаване, много лесно намаляваш и безработицата. Но това не са места в реалната икономика. Голяма част от разкритите нови работни места са от т. нар. тип на McJobs (жаргон за нископлатена и непрестижна работа, изискваща ниска квалификация и непредлагаща възможности за израстване).

Тоест рекордната заетост на министър Масларова изобщо не може да се характеризира като “качествена заетост” с пълна здравна и пенсионна осигуровка, нито пък влиза в графата “трайна заетост”.

Така че на практика зад шумните хвалби за рекорден спад в безработицата всъщност прозира опит за скриване на реалната ситуация на пазара на труда – или по-скоро фактът, че голяма част от новите работни места са непрестижни и поради това нежелани.

Как би могла България да постигне баланса между гъвкавостта и сигурността на трудовия пазар – тоест да поддържа гъвкав и в същото време хуманен работен пазар. Най-краткият отговор е - чрез разумно осигуряване в случай на безработица и много по-ниска правна защита на работните места.

Известният икономист по въпросите на пазара на труда Оливие Бланшар от Масачузетския технологичен институт прави анализ на европейския пазар на труда и предлага съответни мерки за решаване на проблема. Най-важното от тези анализи: Управляващите не бива да се опитват изкуствено да разкриват и да запазват работните места. Вместо това би трябвало да защитават работодателите. Това означава работодателите отново да получат необходимата гъвкавост, за да могат да реагират на промененото търсене и новите технологии. В момента най-близо до този идеал е Дания – страната, която се превърна в пример за борба с безработицата с пазарни механизми.

Бланшар в основни линии посочва пет критерия, на които би трябвало да отговаря един оптимален пазар на труда:

 

* Минимална законова защита срещу уволнения. Конкретно това означава кратък период на предизвестие за освобождаване от работа и по-високи законови препятствия. Най-лошият пример в това отношение е Франция: френските работодатели преди уволнение би трябвало да преквалифицират работниците си и да им предложат друга работа, където да ги преназначат. Така всяко четвърто уволнение се решава чрез съда. Резултат: трудовите протести през март и април.

 

* По-слаби бюрократични прегради. В това отношение негативен пример е Германия, където предизвестието за уволнение влиза в сила едва 14 дни след като бъде обявено. Освен това профсъюзният съвет би трябвало предварително да бъде уведомен за това решение. Резултат: рекордна безработица от 5 млн. души.

 

* Работодателите понасят част от разходите за безработицата. В замяна на едно по-либерално трудово законодателство работодателите се съгласяват да поемат част от социалните разходи за безработицата. Колкото по-дълго служителите остават без работа, толкова по-големи са разходите. Резултат: пазарът става по-гъвкав и работодателите са заинтересувани да наемат хора без работа.

 

* Държавно осигуряване за безработица. Държавата осигурява служителите срещу риска от уволнение – при това доста щедро.

 

* Държавни помощи: държавата активно участва в процеса на разкриване на работни места, преквалификация, допълнително образование и др. В това отношение отново Дания е водеща страна в Европа. Датското трудово законодателство гарантира на работниците съвсем минимална правна и административна защита. В същото време безработните са длъжни в продължение на четири години да се регистрират на борсата. Посредничеството на държавата и преквалификацията в търсене на нова работа е на първокласно ниво. От това печелят всички: предприятията в Дания са гъвкави и могат бързо да реагират на промените на пазара и търсенето, използвайки нови технологии и машини. Безработицата е ниска и датчаните не треперят постоянно за работата си, както е в много други европейски държави.

 

Предпочитаната от българските правителства мярка за намаляване на безработицата – директното създаване на работни места, води до значителен дял на парите, изразходвани за активни мерки на пазара на труда. Само през миналата година българските данъкоплатци са платили за програмите за заетост и свързаните с тях дейности 223.8 млн. лева.

Вместо това би трябвало да се наблегне на обучението и преквалификацията на безработните, както и на въвеждането на санкции при злоупотреба със системата. Опитът показва, че програмите за създаване на работни места имат вредно влияние и е по-добре да не се прилагат.

Историята показва, че работните места следват икономическия растеж – макар и не в проста, директна, линейна форма. България за съжаление не разполага с динамична, бързо променяща се икономика и това може би ни спасява от ефекта на “идеала за креативното разрушение”, формулиран от Йозеф Шумпетер. Или по-скоро ние изпитваме само последиците от разрушението, без да го превръщаме в нещо креативно.

 

Ето защо се почива (то не е измислено в България): когато се събират по 3-4 почивни дни, се прави голям оборот по ресторанти, хотели, магазини, молове, кина, и какви ли не други бизнеси, които разчитат на такива празници. Като се съчетае с положителния ефект от почивката на останалите хора, този допълнителен бизнес напълно си оправдава загубите за икономиката от пропуснатия работен ден.

вярвате ли в рекордно ниската безработица през 2006...

никой не оспорво ползите от почивните дни, най-малко пък аз. Просто не го рзбирам тоя ден и днес май послушах прекалено много спомени на лелите в трамвая за някогашните манифестации :)

Смятам, че в конкретния случай статистиката беше използвана, като доказателство, че някой си е свършил работата, а това не е така. А що се отнася до пазара на труда съм убедена, че безработицата е под необходимия минимум, което принуждава бизнеса да наема не достатъчно квалифицирана работна сила, от каквато се нуждае и дори да спира инвестициите си защото не може да намери необходимите кадри.

това да наливаш едни пари, които не са твои, някъде си, май е най-лесното в случая. и после отиваш да ревеш, че имаш сива икономика. дори и за ляв подход е доста демодиран. а не ти ли прилича 1 май малко на 8 март?

Точно 8-ми март, само дето няма толкова цветарки по улиците :)

praznikat e dreven,drugarite komunisti mnogo sa haresvali magyosni4eskite simvoli;pentagramata,4ervenij cvjt i t.n.a sega xa 1 mai.-beltane-praznik na plodovitosta.na ve6terskoto kolelo,tozi praznik se namira na obratnata strana na helowin.za sledva6tij 1 mai kupete na maslarova metla i aide da otlita otkadeto e do6la.

комай 1 май трябва да бъде празник на хората участващи в синдикати. комай тук малцина сме в тях, дали защото у нас синдикатите са слаби?
нека почетем все пак паметта на онези убити стачници, благодарение на борбите почти половин век сега имаме относително добри условия за труд и то мнозина...

Цялата история започва преди около 120 години в САЩ и цели едно единствено нещо - постигане на осемчасов работен ден и по-добри условия на труд(нещо с което и сега малко хора могат да се похвалят). А колкото до безработицата в България, факт е че в по официални данни в момента тя е доста ниска. До тук всичко звучи ОК, но има и един друг факт, който не звучи така оптимистично и той е, че в България имя ясно изразен недостиг на квалифицирана работна ръка, както и нежелание от страна на доста от работодателите да влагат средства и време за квалификация на своите служители. Може би добър пример в това отношение са стажантските програми на банките и някои компании, които имат за цел точно набирнаето на сравнително интелигентни малди хора, имащи потенциал и тяхното обучение. Но и тук има един ясно изразен проблем - за сега тези стажантски програми не са обвързани тясно с университетите, каквато е практиакта в САЩ и Европа.

Защо приключваш сесията си в Windows с бутона Start?

Защо на 8 март се напиваме в мъжка компания?

Какво трябва да правим на бабин ден? А на петльов такъв?

А пък на 24 май лично аз не възнамерявам нито да чета, нито да пиша :-)))))))

Аз пък на 3-ти март обикновено пътувам извън България

големи сте веселяци:))

Друга причина за спада на безработицата: хората си вдигат куфарите и заминават за чужбина.