Някой смята, че може да прави каквото си иска,
понеже обича;
друг пък смята, че може да прави каквото си иска,
понеже сам той е обичан;
трети мисли, че трябва добре да внимава,
защото обича;
а четвърти – че трябва добре да внимава,
защото сам той е обичан.
Има хора – обичат, а то на омраза прилича;
има други – чиято любов е едно безразличие;
има трети – при тях любовта се превръща на обич накрая;
и четвърти – уж любят, а обич какво е не знаят.
Любовта у едни е подплашено зайче – изгаря
В светла клопка пред двата насочени гибелно фара;
а у друг любовта – на ранена лъвица прилича
и се вдига да стъпче тъкмо този, когото обича.
Има обич-пилот, който хвърля барутни товари
над любимия град и оставя след нея – пожари.
Има обич – радар – сочи пътя в мъгливата вечер.
Тя е верен другар и те води, макар отдалече.
Има кротка любов – с пълно виме тя в дните ни свети,
тя е бяла коза между своите гладни козлета.
Има сляпа любов – тя поглъща, каквото и падне
като жалка амеба, тя е винаги гладна и жадна.
До безумна любов – пеперуда над пламъка вечен,
има мъдра любов – зимен сън на проскубана мечка.
Някой себе си в другия търси- това го привлича.
Друг пък в себе си ще го постигне и тъй ще обича.